Най- старото име на съвременния град Царево е Берница. То ни е известно от една византийска лоция на Черно море, съставена през 14в. С оглед нуждите на корабоплаването през тази епоха. Лоцията е публикувана от белгийския медиявист Делат през 1947г. /A. Deltate, Les portulans grecques, Liege,1947,p.231/.

В лоцията описанието на Странджанското черноморие в интересуващата ни част изглежда така: “от Ахтопол до Берница са 20 мили. На Берница малко му липсва, за да бъде остров. От Берница до Сива са 10 мили.”

Етимологията на името Берница отвежда към старобългарското “берна” - “граничен вал”, “окоп”. Като се има предвид, че именно в този район минава границата на средновековната българска държава, появата на един топоним с “гранична” терминология е нещо нормално, дори закономерно. Изглежда, така се е наричало малко гранично селище в района на съвременния Мичурин - най-вероятно разположено на полуострова на днешния квартал Василико.

От средата на ХV век селището, вероятно унищожено при османското нашествие е заселено отново от преселници от айтоското село Босилково, привлечени тук от по- поносимия статут на феодалното владение - султански хас. Преселниците, наложили на селището името на своето село, прецизирано по- късно на Василико. Това име просъществувало до 1934 г., когато в рамките на една кампания по българизирането на топонимията у нас, предприета от деветнадесетомайското правителство, градчето е преименувано на Царево. Очевидно “кръстниците” погрешно, считайки че етимологията на Василико е свързано с гръцкото “Василевс”- “Цар” са направили пряк превод на името. Това не може да бъде вярно дори само поради факта, че името на малкото селище в предосманската епоха е Берница, а в османската епоха е невероятно да се появи име, свързано с християнска владетелска титла.